кривува́тий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | кривува́тий | кривува́та | кривува́те | кривува́ті |
родовий | кривува́того | кривува́тої | кривува́того | кривува́тих |
давальний | кривува́тому | кривува́тій | кривува́тому | кривува́тим |
знахідний | кривува́тий, кривува́того | кривува́ту | кривува́те | кривува́ті, кривува́тих |
орудний | кривува́тим | кривува́тою | кривува́тим | кривува́тими |
місцевий | на/у кривува́тому, кривува́тім | на/у кривува́тій | на/у кривува́тому, кривува́тім | на/у кривува́тих |