натрощи́ти – дієслово доконаного виду | ||
Інфінітив | натрощи́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | натрощі́мо, натрощі́м | |
2 особа | натрощи́ | натрощі́ть |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | натрощу́ | натро́щимо, натро́щим |
2 особа | натро́щиш | натро́щите |
3 особа | натро́щить | натро́щать |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | натрощи́в | натрощи́ли |
жін.р. | натрощи́ла | |
сер.р. | натрощи́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
натро́щений | ||
Безособова форма | ||
натро́щено | ||
Дієприслівник | ||
натрощи́вши |