невві́чливий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | невві́чливий | невві́члива | невві́чливе | невві́чливі |
родовий | невві́чливого | невві́чливої | невві́чливого | невві́чливих |
давальний | невві́чливому | невві́чливій | невві́чливому | невві́чливим |
знахідний | невві́чливий, невві́чливого | невві́чливу | невві́чливе | невві́чливі, невві́чливих |
орудний | невві́чливим | невві́чливою | невві́чливим | невві́чливими |
місцевий | на/у невві́чливому, невві́чливім | на/у невві́чливій | на/у невві́чливому, невві́чливім | на/у невві́чливих |