непрацю́ючий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | непрацю́ючий | непрацю́юча | непрацю́юче | непрацю́ючі |
родовий | непрацю́ючого | непрацю́ючої | непрацю́ючого | непрацю́ючих |
давальний | непрацю́ючому | непрацю́ючій | непрацю́ючому | непрацю́ючим |
знахідний | непрацю́ючий, непрацю́ючого | непрацю́ючу | непрацю́юче | непрацю́ючі, непрацю́ючих |
орудний | непрацю́ючим | непрацю́ючою | непрацю́ючим | непрацю́ючими |
місцевий | на/у непрацю́ючому, непрацю́ючім | на/у непрацю́ючій | на/у непрацю́ючому, непрацю́ючім | на/у непрацю́ючих |