неприда́тний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | неприда́тний | неприда́тна | неприда́тне | неприда́тні |
родовий | неприда́тного | неприда́тної | неприда́тного | неприда́тних |
давальний | неприда́тному | неприда́тній | неприда́тному | неприда́тним |
знахідний | неприда́тний, неприда́тного | неприда́тну | неприда́тне | неприда́тні, неприда́тних |
орудний | неприда́тним | неприда́тною | неприда́тним | неприда́тними |
місцевий | на/у неприда́тному, неприда́тнім | на/у неприда́тній | на/у неприда́тному, неприда́тнім | на/у неприда́тних |