неприка́яний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | неприка́яний | неприка́яна | неприка́яне | неприка́яні |
родовий | неприка́яного | неприка́яної | неприка́яного | неприка́яних |
давальний | неприка́яному | неприка́яній | неприка́яному | неприка́яним |
знахідний | неприка́яний, неприка́яного | неприка́яну | неприка́яне | неприка́яні, неприка́яних |
орудний | неприка́яним | неприка́яною | неприка́яним | неприка́яними |
місцевий | на/у неприка́яному, неприка́янім | на/у неприка́яній | на/у неприка́яному, неприка́янім | на/у неприка́яних |
[розм.] |