самозаря́дний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | самозаря́дний | самозаря́дна | самозаря́дне | самозаря́дні |
родовий | самозаря́дного | самозаря́дної | самозаря́дного | самозаря́дних |
давальний | самозаря́дному | самозаря́дній | самозаря́дному | самозаря́дним |
знахідний | самозаря́дний | самозаря́дну | самозаря́дне | самозаря́дні |
орудний | самозаря́дним | самозаря́дною | самозаря́дним | самозаря́дними |
місцевий | на/у самозаря́дному, самозаря́днім | на/у самозаря́дній | на/у самозаря́дному, самозаря́днім | на/у самозаря́дних |