стебельча́стий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | стебельча́стий | стебельча́ста | стебельча́сте | стебельча́сті |
родовий | стебельча́стого | стебельча́стої | стебельча́стого | стебельча́стих |
давальний | стебельча́стому | стебельча́стій | стебельча́стому | стебельча́стим |
знахідний | стебельча́стий | стебельча́сту | стебельча́сте | стебельча́сті |
орудний | стебельча́стим | стебельча́стою | стебельча́стим | стебельча́стими |
місцевий | на/у стебельча́стому, стебельча́стім | на/у стебельча́стій | на/у стебельча́стому, стебельча́стім | на/у стебельча́стих |