>
евристи́чний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | евристи́чний | евристи́чна | евристи́чне | евристи́чні |
родовий | евристи́чного | евристи́чної | евристи́чного | евристи́чних |
давальний | евристи́чному | евристи́чній | евристи́чному | евристи́чним |
знахідний | евристи́чний | евристи́чну | евристи́чне | евристи́чні |
орудний | евристи́чним | евристи́чною | евристи́чним | евристи́чними |
місцевий | на/в евристи́чному, евристи́чнім | на/в евристи́чній | на/в евристи́чному, евристи́чнім | на/в евристи́чних |