| наточи́ти1 – дієслово доконаного виду | ||
| (подовжувати предмет; робити що-небудь гострим) | ||
| Інфінітив | наточи́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | наточі́мо, наточі́м | |
| 2 особа | наточи́ | наточі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | наточу́ | нато́чимо, нато́чим |
| 2 особа | нато́чиш | нато́чите |
| 3 особа | нато́чить | нато́чать |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | наточи́в | наточи́ли |
| жін.р. | наточи́ла | |
| сер.р. | наточи́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| нато́чений | ||
| Безособова форма | ||
| нато́чено | ||
| Дієприслівник | ||
| наточи́вши | ||