| обезба́рвити – дієслово доконаного виду | ||
| Інфінітив | обезба́рвити | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | обезба́рвмо | |
| 2 особа | обезба́рв | обезба́рвте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | обезба́рвлю | обезба́рвимо, обезба́рвим |
| 2 особа | обезба́рвиш | обезба́рвите |
| 3 особа | обезба́рвить | обезба́рвлять |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | обезба́рвив | обезба́рвили |
| жін.р. | обезба́рвила | |
| сер.р. | обезба́рвило | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| обезба́рвлений | ||
| Безособова форма | ||
| обезба́рвлено | ||
| Дієприслівник | ||
| обезба́рвивши | ||