рожна́тий – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | рожна́тий | рожна́та | рожна́те | рожна́ті |
родовий | рожна́того | рожна́тої | рожна́того | рожна́тих |
давальний | рожна́тому | рожна́тій | рожна́тому | рожна́тим |
знахідний | рожна́тий | рожна́ту | рожна́те | рожна́ті |
орудний | рожна́тим | рожна́тою | рожна́тим | рожна́тими |
місцевий | на/у рожна́тому, рожна́тім | на/у рожна́тій | на/у рожна́тому, рожна́тім | на/у рожна́тих |
[вживається переважно у словосполученні: ‘рожнаті сани’] |