сюр’єкти́вний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | сюр’єкти́вний | сюр’єкти́вна | сюр’єкти́вне | сюр’єкти́вні |
родовий | сюр’єкти́вного | сюр’єкти́вної | сюр’єкти́вного | сюр’єкти́вних |
давальний | сюр’єкти́вному | сюр’єкти́вній | сюр’єкти́вному | сюр’єкти́вним |
знахідний | сюр’єкти́вний | сюр’єкти́вну | сюр’єкти́вне | сюр’єкти́вні |
орудний | сюр’єкти́вним | сюр’єкти́вною | сюр’єкти́вним | сюр’єкти́вними |
місцевий | на/у сюр’єкти́вному, сюр’єкти́внім | на/у сюр’єкти́вній | на/у сюр’єкти́вному, сюр’єкти́внім | на/у сюр’єкти́вних |