розкльо́ваний – дієприкметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | розкльо́ваний | розкльо́вана | розкльо́ване | розкльо́вані |
родовий | розкльо́ваного | розкльо́ваної | розкльо́ваного | розкльо́ваних |
давальний | розкльо́ваному | розкльо́ваній | розкльо́ваному | розкльо́ваним |
знахідний | розкльо́ваний, розкльо́ваного | розкльо́вану | розкльо́ване | розкльо́вані, розкльо́ваних |
орудний | розкльо́ваним | розкльо́ваною | розкльо́ваним | розкльо́ваними |
місцевий | на/у розкльо́ваному, розкльо́ванім | на/у розкльо́ваній | на/у розкльо́ваному, розкльо́ванім | на/у розкльо́ваних |