тридве́рний – прикметник | ||||
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | тридве́рний | тридве́рна | тридве́рне | тридве́рні |
родовий | тридве́рного | тридве́рної | тридве́рного | тридве́рних |
давальний | тридве́рному | тридве́рній | тридве́рному | тридве́рним |
знахідний | тридве́рний | тридве́рну | тридве́рне | тридве́рні |
орудний | тридве́рним | тридве́рною | тридве́рним | тридве́рними |
місцевий | на/у тридве́рному, тридве́рнім | на/у тридве́рній | на/у тридве́рному, тридве́рнім | на/у тридве́рних |